Компетентност

За мен - от мен

  • Магистър Клиничен психолог 
  • Магистър Педагог, експерт по девиантно поведение
  • Специализация "Работа с деца и младежи с дезадаптивно поведение", към Софиийски университет „Св. Климент Охридски”
  • Специализация "Работа с криминално проявени деца и младежи", към Софиийски университет „Св. Климент Охридски”
  • Специализира Когнитивно - поведенческа психотерапия към Институт по екология на мисленето под супервизията на д-р Петър Василев http://www.cognitive-therapy.org/ , при Българска асоциация по когнитивно - поведенческа психотерпия /http://bacbp.org/
  • Научни разработки: „Някои особености на Аз-образа при 14 годишни деца” дипл. работа ВТУ, 2005г.
  • Научни разработки: „Педагогически аспекти на работата с деца с отклонение в хранителното поведение” дипл. работа СУ, 2001г.
  • Интерес и познания в областта на Аналитична психотелесна психотерапия / Институт за психотелесна психотерапия, APICS – Лугано, Швейцария/ и Westdeutsche academie – Mulheim /WA–Германия/ в академично сътрудничество със СУ “Св. Климент Охридски” и Медицински   университет – София 

      Може би най-определящото, съществено качество на моята личност е необходимосттта ми от усещане за свобода. Свободата в онзи смисъл на смело любопитство, позволяваща ми да се питам всичко и да „гоня“ истински отговори.  Да се разбирам като част от вселената,  да се провокирам, да се надскачам  и изследвам, и така да изследвам нея.  Стремя се да живея не „по подразбиране“, а с широко отворени сетива за истините на моята реалност. Търся смисъла в свързаността ми с другите, без да забравям, че той е невъзможен без здравата ми връзка с мен самата. Намирам щастието си в любовта и раздаването, от това да обичам и давам - получавам най-много.  Знам, че Вселената е такава каквато е и в този смисъл е за всеки – приемам и разбирам. Не харесвам нетолерантността и страхливостта, скрита зад нея. Вярвам, че всеки ден е всичко, което имам и затова опитвам да го живея щастливо и полезно. Старая се да оставам в собствените си граници без претенцията да давам там, където не искат да вземат. Приех, че не ми е необходимо да мога всичко или да не греша- на никого от важните за мен не е. Но ми е важно да умея, да знам,  да се справям. Усмивката ми лекува мен и тези около мен. Страхотно богатство е да се сгушиш в отношения, където си себе си. Да вярвам в себе, да се „чувам“ и обичам- това е моята сигурност. А толкова обичам да обичам, че ме изпълва с вдъхновение, оптимизъм и сила безкрай.