Схема терапията е дълбочинен, доказателствено базиран психотерапевтичен подход, насочен към устойчиви емоционални модели и личностови затруднения, които започват още в ранните години от живота. Тя работи с начина, по който възприемаме себе си, другите и света около нас, както и с повтарящите се модели на преживяване и поведение, които могат да водят до емоционално страдание, вътрешни конфликти и трудности в ежедневието.

Схема терапията е разработена от американския психолог Джефри Янг за работа с по-дълбоки и устойчиви психологични трудности. Подходът насочва вниманието не само към актуалните симптоми, но и към дълбоките емоционални модели, начина, по който са се формирали, и влиянието, което продължават да оказват върху живота на човека.

В основата на схема терапията стои разбирането, че когато базови емоционални потребности като сигурна привързаност, любов, приемане и уважение, автономност, свобода за изразяване на емоции и потребности, реалистични граници, спонтанност и игра не бъдат удовлетворени по достатъчно добър начин в детството, могат да се формират ранни маладаптивни схеми. Те представляват устойчиви модели от убеждения, емоции, спомени и телесни усещания, които се изграждат в хода на развитието и продължават да влияят върху начина, по който човек преживява и реагира в различни ситуации.

В модела на Джефри Янг са описани 18 ранни маладаптивни схеми, групирани в пет основни области, свързани с базовите емоционални потребности. Те обхващат устойчиви модели, свързани с отхвърляне и липса на сигурност, нарушена автономност, трудности с границите, прекомерна ориентация към другите и търсене на тяхното одобрение, както и свръхбдителност, потискане и прекомерно високи изисквания към себе си. При различните хора могат да бъдат активни различни комбинации от схеми и различна степен на тяхната изразеност.

За да се справя с болезнените преживявания, свързани със схемите, човек развива три основни стратегии – предаване, избягване и свръхкомпенсация. Те могат да се проявяват чрез различни режими за справяне: при предаването – например Подчиняващ се, предаващ се (Compliant Surrenderer); при избягването – Откъснат защитник (Detached Protector) и Откъснат самоуспокоител (Detached Self-Soother), при който негативните емоциии се избягват чрез храна, алкохол, вещества, прекомерна работа, пазаруване, компютърни игри или други поведения; а при свръхкомпенсацията – Самовъзвеличаващ се (Self-Aggrandizer), Агресивен нападател (Bully and Attack) и Свръхконтролиращ (Overcontroller) и други. Макар да имат защитна функция, тези начини за справяне поддържат схемите и възпрепятстват удовлетворяването на стоящите зад тях емоционални потребности.

Схема терапията разглежда вътрешната емоционална динамика и през т.нар. схема режими – различни състояния и начини на функциониране, в които се проявяват активните схеми, емоционалните потребности и начините за справяне. Уязвимото дете носи преживяванията и неудовлетворените потребности от детството, а Вътрешният критик – усвоените критични, наказващи или прекомерно изискващи послания. Здравият възрастен и Щастливото дете са здравите режими, чието укрепване е основен фокус в терапията. Здравият възрастен е носител на зрялост, емоционална компетентност, отговорност, реалистична преценка и здравословни правила и граници, а Щастливото дете символизира преживяването на удовлетворени базови емоционални потребности.

Схема терапията е особено подходяща при хора, които преживяват повтарящи се емоционални трудности, напрегнати или нестабилни взаимоотношения и усещане, че попадат в едни и същи болезнени житейски модели, независимо от усилията си да ги променят.

Подходът се прилага при:

• личностови разстройства и устойчиви личностови модели;
• хронични емоционални и междуличностни затруднения;
• трудности с доверието, близостта и страха от изоставяне;
• дълбоко чувство за срам, вина или дефектност;
• перфекционизъм, свръхкритичност и прекомерна нужда от одобрение;
• хронично пренебрегване и потискане на собствените емоции и потребности;
• последствия от травматични преживявания и ранни емоционални лишения.

Подходът е подходящ и за всеки, който търси по-дълбоко разбиране на себе си и своите потребности, личностово израстване и по-пълноценни взаимоотношения.

Терапевтичният процес включва работа с мислите и поведението, както и преживелищни техники, чрез които промяната се случва не само на рационално, но и на емоционално ниво. Характерни за схема терапията са работата с въображение и преработване на образи (imagery rescripting) и работата със столове (chair work).

Особено значение в схема терапията има терапевтичната връзка, която създава безопасно пространство на приемане и разбиране, където човек може да изследва собствените си преживявания и да придобие нов емоционален опит, който се превръща във важна част от процеса на промяна.

Целта на схема терапията е по-дълбока и устойчива промяна – разпознаване и промяна на повтарящите се модели, по-добра емоционална регулация, изграждане на здравословни лични граници, по-добро разбиране и удовлетворяване на базовите емоционални нужди и изграждане на по-пълноценни взаимоотношения.